милинки първа проба:)

 Когато бях малка си мислех, че никога няма да ми се занимава да меся и готвя разни гозби, но всяко нещо с времето си .Гледах баба как прави погачи и козунаци,мекици и милинки,бухти и всякакви трудни и завъртяни печива и се чудех кога си почива и кой я кара да ги прави като има в магазина готови.Сега  започнах да правя същото като нея с тази разлика, че съм доста по-млада , а и вече съм голяма и разбирам, защо домашната баница е по-вкусна или домашните козуначета:0Всичко е любов към домашната и ароматна храна , която ти носи неповторими усещания и те кара да си мислиш за детството, поне на мен така ми действа. Не съм голям поет и не мога да говоря така вкусно за храната, както го правят някои , но пък обичам да ям и да чета вкусни страници.От скоро ...да кажем от както се появи Магдалена постоянно се уча да приготвям вкусотии, щом майка ми каза :Ина, маме, много си надобряла:) не искам да звучи нескромно ,но винаги са ми се получавали манджите, но определно трябва да се усъвършенствам.

много бързо изчезнаха от чинията едвам ги опазих за снимка:)